6.08.2008 г., 9:29 ч.

Славей 

  Поезия » Друга
617 0 3
Тихо е. Навънка пее славей -
с глас е дивен и омаен.

Заспал е малкият градец -
не чува славния певец.

Кажи ми: Защо в нощта
зовеш, любима, с песента?

Сами сме двамата и аз
с наслада слушам твоя глас...

Сърцето ми докосва - закопняло
за нежност бяла в утро бяло.

Не спирай - песента си пей:
със нея лесно се живей!

Тя ражда обич, топлота -
отхвърля завист и злина.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??