Славей
Тихо е. Навънка пее славей -
с глас е дивен и омаен.
Заспал е малкият градец -
не чува славния певец.
Кажи ми: Защо в нощта
зовеш, любима, с песента?
Сами сме двамата и аз
с наслада слушам твоя глас...
Сърцето ми докосва - закопняло
за нежност бяла в утро бяло.
Не спирай - песента си пей:
със нея лесно се живей!
Тя ражда обич, топлота -
отхвърля завист и злина.
с глас е дивен и омаен.
Заспал е малкият градец -
не чува славния певец.
Кажи ми: Защо в нощта
зовеш, любима, с песента?
Сами сме двамата и аз
с наслада слушам твоя глас...
Сърцето ми докосва - закопняло
за нежност бяла в утро бяло.
Не спирай - песента си пей:
със нея лесно се живей!
Тя ражда обич, топлота -
отхвърля завист и злина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Морарова Всички права запазени
