6 авг. 2008 г., 09:29

Славей 

  Поэзия » Другая
614 0 3
Тихо е. Навънка пее славей -
с глас е дивен и омаен.

Заспал е малкият градец -
не чува славния певец.

Кажи ми: Защо в нощта
зовеш, любима, с песента?

Сами сме двамата и аз
с наслада слушам твоя глас...

Сърцето ми докосва - закопняло
за нежност бяла в утро бяло.

Не спирай - песента си пей:
със нея лесно се живей!

Тя ражда обич, топлота -
отхвърля завист и злина.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??