ивахрис (Иванка Морарова) ивахрис (Иванка Морарова)
136
Aug 6, 2008, 9:29 AM

Славей

  Poetry » Other
781 0 3
Тихо е. Навънка пее славей -
с глас е дивен и омаен.

Заспал е малкият градец -
не чува славния певец.

Кажи ми: Защо в нощта
зовеш, любима, с песента?

Сами сме двамата и аз
с наслада слушам твоя глас...

Сърцето ми докосва - закопняло
за нежност бяла в утро бяло.

Не спирай - песента си пей:
със нея лесно се живей!

Тя ражда обич, топлота -
отхвърля завист и злина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0