Aug 6, 2008, 9:29 AM
Славей
Тихо е. Навънка пее славей -
с глас е дивен и омаен.
Заспал е малкият градец -
не чува славния певец.
Кажи ми: Защо в нощта
зовеш, любима, с песента?
Сами сме двамата и аз
с наслада слушам твоя глас...
Сърцето ми докосва - закопняло
за нежност бяла в утро бяло.
Не спирай - песента си пей:
със нея лесно се живей!
Тя ражда обич, топлота -
отхвърля завист и злина.
с глас е дивен и омаен.
Заспал е малкият градец -
не чува славния певец.
Кажи ми: Защо в нощта
зовеш, любима, с песента?
Сами сме двамата и аз
с наслада слушам твоя глас...
Сърцето ми докосва - закопняло
за нежност бяла в утро бяло.
Не спирай - песента си пей:
със нея лесно се живей!
Тя ражда обич, топлота -
отхвърля завист и злина.
© Иванка Морарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
стих...като амулет против завист и злина...
-
Много хубаво и се носи едно такова леко...
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Написах го преди доста време
между 2-2.30 часа.Наистина е
наслада да се слуша славей.