12.10.2013 г., 20:04

Славен майстор

908 0 6

 

Славен майстор от балкана

слезе с гиздава премяна.

Храсталаци и тревички

трепкат, махат му с ръчички,

а дървесните върхари

кланят му се – да нашари

всичките молба подеха.

Като неговата дреха

искат – мека, кадифена,

с пъстри багри оцветена.

А пък майсторът, бързака,

повече молби не чака.

Разкрои я, нагласи я –

спретна новата носия.

Па чевръсто се завтече –

с ней природата облече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...