Славен майстор от балкана
слезе с гиздава премяна.
Храсталаци и тревички
трепкат, махат му с ръчички,
а дървесните върхари
кланят му се – да нашари
всичките молба подеха.
Като неговата дреха
искат – мека, кадифена,
с пъстри багри оцветена.
А пък майсторът, бързака,
повече молби не чака.
Разкрои я, нагласи я –
спретна новата носия.
Па чевръсто се завтече –
с ней природата облече.
© Борко Бърборко All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
