След...
Недей, Вятърко!
Това не е прах,
а пепел…
Пепел от нещо,
на което държах…
Безумно!
Пепел от нещо,
в което вярвах…
Безрезервно!
Спри, Ветре!
Не разпилявай
тази бездушна купчинка…
Тя е последното,
единственото нещо,
което ми остана.
Тя е рисунка,
която може да говори,
но мълчи.
Тя е болката
след…
Тя е материализираният
предишен страх.
Тя е друго превъплъщение
на душата.
***
Тя е видим образ
на нещо невидимо…
На нещо билò.
_________
http://vbox7.com/play:662a2578 Клип по стиха
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коломбина Всички права запазени
