Jun 28, 2009, 10:04 PM

След...

  Poetry » Love
852 0 2

Недей, Вятърко!
Това не е прах,
а пепел…
Пепел от нещо,
на което държах…
Безумно!
Пепел от нещо,
в което вярвах…
Безрезервно!
Спри, Ветре!
Не разпилявай
тази бездушна купчинка…
Тя е последното,
единственото нещо,
което ми остана.
Тя е рисунка,
която може да говори,
но мълчи.
Тя е болката
след…
Тя е материализираният
предишен страх.
Тя е друго превъплъщение
на душата.
***
Тя е видим образ
на нещо невидимо…
На нещо билò.

 

_________

 

http://vbox7.com/play:662a2578   Клип по стиха

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коломбина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...