31.05.2019 г., 23:14

След

591 4 1

След

 

Когато си отида от света
едва ли някой много ще тъжи?
Напразни ще са всичките слова
които мой приятел ще държи!

Въздишките излишни ще са, знам!
Ще са излишни всичките сълзи!
Аз искам само тя да бъде там,
до гроба, и за мен да помълчи!

Защото Тя ми даваше крила
и аз летях, със нея бях щастлив?
За мене беше всичко на света,
любов ми даде за да бъда жив!

И аз живях със нея и за нея
един живот изпълнен със мечти!
Сега съм сам, но искам да съм с нея
и в другия живот, ала уви!

Аз ще я чакам там, във тъмнината
защото времето за мене спря
и много ще ми липсва светлината!
Но повече на мен ще липсва тя

обичаната, скъпата, любима,
единствената, влюбена жена!
Аз ще я чакам! Времето ще мине
и пак ще съм със нея във смъртта!

 

31.05.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красива е пресечната точка на Любовта по пътя ни земен! Дай Боже и там да е така!
    Вълнуващ стих!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...