May 31, 2019, 11:14 PM

След

  Poetry » Love
587 4 1

След

 

Когато си отида от света
едва ли някой много ще тъжи?
Напразни ще са всичките слова
които мой приятел ще държи!

Въздишките излишни ще са, знам!
Ще са излишни всичките сълзи!
Аз искам само тя да бъде там,
до гроба, и за мен да помълчи!

Защото Тя ми даваше крила
и аз летях, със нея бях щастлив?
За мене беше всичко на света,
любов ми даде за да бъда жив!

И аз живях със нея и за нея
един живот изпълнен със мечти!
Сега съм сам, но искам да съм с нея
и в другия живот, ала уви!

Аз ще я чакам там, във тъмнината
защото времето за мене спря
и много ще ми липсва светлината!
Но повече на мен ще липсва тя

обичаната, скъпата, любима,
единствената, влюбена жена!
Аз ще я чакам! Времето ще мине
и пак ще съм със нея във смъртта!

 

31.05.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красива е пресечната точка на Любовта по пътя ни земен! Дай Боже и там да е така!
    Вълнуващ стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...