Лудостта завъртя всички девет врати.

Покрещя, въртележка направи от спомени.

Затупурка с безумни крака водевил

и изтръгна до кръв всеки пръстен, оголено!

После танц завъртя, да направи тунел.

Във него да скрие жаравата с крясъци -

над него да властва светлината - цветът на перо,

на горящата свещ и на виното, сламено!

В мълчаливата ябълка се огледа страстта -

аромата сивеещ, изронен след пламъци.

Във двете им ръце, след транс мълча -

две стъпчици напред, една във мен. Щамповано!