След чаша шампанско светът е щастлив!

Кръвта се събужда опияняващо млада.

Надвили от хората всякакъв свян,

очите ти черни са огън на клада.

Парят бедрата ти с огъня див!

Горят ме жестоко на нежна жарава...

Клокочи в дълбокото нейде вулкан,

от ласките твои напира в мен лавата...

Свърши се! Спря се задъхано времето!

Щастливо отпуснати тихо лежим.

Припукват само дървата в камината...

Ставаме двама - Любима, Любим.

Любовта е промяна в живота на Климата.

Любовта е сливане, спирка, оргазъм...

В лято горещо превърнахме зимата

с чудото нежно на любовния спазъм.

Време е вече да се разделим.

Всяко начало си има промяна.

Нека щастливи напред да вървим!

Дълбоко безсмислен остава анализа,

когато избухва червено красив

на прозорчето малко в ъгъла залеза...