След чаша шампанско светът е щастлив!
Кръвта се събужда опияняващо млада.
Надвили от хората всякакъв свян,
очите ти черни са огън на клада.
Парят бедрата ти с огъня див!
Горят ме жестоко на нежна жарава...
Клокочи в дълбокото нейде вулкан,
от ласките твои напира в мен лавата...
Свърши се! Спря се задъхано времето!
Щастливо отпуснати тихо лежим.
Припукват само дървата в камината...
Ставаме двама - Любима, Любим.
Любовта е промяна в живота на Климата.
Любовта е сливане, спирка, оргазъм...
В лято горещо превърнахме зимата
с чудото нежно на любовния спазъм.
Време е вече да се разделим.
Всяко начало си има промяна.
Нека щастливи напред да вървим!
Дълбоко безсмислен остава анализа,
когато избухва червено красив
на прозорчето малко в ъгъла залеза...
© Ангел Милев All rights reserved.