6.06.2008 г., 7:19

След дъжд

1.5K 0 4
 

СЛЕД ДЪЖД

 

Как е различна гората след дъжд -

тежко висят уморените клони,

леко прошепват, сред тях вятър гони

и идва мирис познат изведнъж...

 

Още на изток чернее полека,

чува се даже - далече ехти -

там още силно навярно вали

и чака още с надежда човека...

 

Тихо и призрачно пак е след дъжд

и оцеляла е пак планината,

вдигаш нагоре ръце за отплата,

че преживяваш това неведнъж...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Власакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...