6.06.2008 г., 7:19

След дъжд

1.5K 0 4
 

СЛЕД ДЪЖД

 

Как е различна гората след дъжд -

тежко висят уморените клони,

леко прошепват, сред тях вятър гони

и идва мирис познат изведнъж...

 

Още на изток чернее полека,

чува се даже - далече ехти -

там още силно навярно вали

и чака още с надежда човека...

 

Тихо и призрачно пак е след дъжд

и оцеляла е пак планината,

вдигаш нагоре ръце за отплата,

че преживяваш това неведнъж...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Власакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...