Днес валя
и аз те чаках.
Разбира се, ти не дойде...
Знаеш ли?
Горчивата истина много боде!
Нямах очаквания,
но имам надежда...
Да, трудно е стеб -
ти ми го каза.
Но и толкова прекрасни неща ми показа.
Повярвай, очарованието ти ме влудява...
Търпението ти ме окуражава...
Ето, слънцето изгрява -
душата ми отново се надява...
© Емилия Петкова Всички права запазени