13.08.2014 г., 20:53

След дъжда

745 1 0

              Днес валя

              и аз те чаках. 
              Разбира се, ти не дойде...

              Знаеш ли?

              Горчивата истина много боде!

              Нямах очаквания, 

              но имам надежда...

              Да, трудно е стеб - 

              ти ми го каза.

              Но и толкова прекрасни неща ми показа.

              Повярвай, очарованието ти ме влудява...

              Търпението ти ме окуражава...

               Ето, слънцето изгрява - 

               душата ми отново се надява...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...