След дъжда
Дъждът вали.
Проплаква тъжен
като след раздяла
или изгубена любов…
Чрез сълзите, навярно е осъден
от облачните си окови да избяга,
да търси капчици живот,
да бъде буря, нежност и стихия,
небето и земята в кратък миг да слива…
А мокрите му длани са самотни
и жадни да прегърнат
всяко земно чудо.
Оглежда се в паважните му локви
дъга над облачното було!
Последни капки…
В небесна светлина
пречистена, смирена,
любовта зачева
след дъжда…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
