Престанах да играя на игри
в които само слабият печели,
а силният – секундите брои
от своите пропуснати недели.

Нима със дребни хватки и лъжи
по-слабият е свикнал да борави,
когато трябва – сила на духа!
И вяра във човешките представи!

Да ръсиш благороден капитал,
чрез погледи, надежди и флуиди,
макар че още мозъкът заспал
не може нищо хубаво да види.

Живееш сякаш в дяволски вертеп
където се прехранваш с далавери.
И няма нищо друго покрай теб
от времето на Каменните ери…

Бутилка водка струва гордостта
да станеш независим от успеха,
чрез който вегетираш на света.
И носиш още старата си дреха.