21.03.2007 г., 12:01

След години

954 0 17
                                  Дали ако се срещнем след години,
                                  ще бъдеме един за друг готови,
                                  ще пари ли в сърцата онзи огън,
                                  от който като факли днес гориме?


                                  Ще можем ли без страх да се докоснем,
                                  че допирът мечтите ще погуби,
                                  и без задръжки сляпо да се гмурнем,
                                  във чувствата - сред тях да се изгубим?


                                  Ще можеш ли тогава да обичаш,
                                  и зимата, и лятото във мене,
                                  а аз дали най-после ще открия,
                                  различният от всички други в тебе?


                                  Не знам. Но днес сме толкова различни,
                                  сега е по-добре да се разминем,
                                  и в  друго време ний да се обичаме -
                                  със теб ако се срещнем след години.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е по-добре, понякога...
    !!!
  • Имаш прекрасни стихове...Лично на мен много ми харесват.Поздравления!
  • Не се страхувай Зоя, гмурни се и се изгуби!Поздравления, наистина ми харесва!
  • Сърцето ти прилича на икона - и който разбира от истинска поезия, нека истински да те благослови
  • В първия си стих грешиш времената, иначе си безумно страхотна в исказа. Благодаря ти, че на всеки от нас, който прочете това стихотворение подари една красота

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...