Mar 21, 2007, 12:01 PM

След години

  Poetry
955 0 17
                                  Дали ако се срещнем след години,
                                  ще бъдеме един за друг готови,
                                  ще пари ли в сърцата онзи огън,
                                  от който като факли днес гориме?


                                  Ще можем ли без страх да се докоснем,
                                  че допирът мечтите ще погуби,
                                  и без задръжки сляпо да се гмурнем,
                                  във чувствата - сред тях да се изгубим?


                                  Ще можеш ли тогава да обичаш,
                                  и зимата, и лятото във мене,
                                  а аз дали най-после ще открия,
                                  различният от всички други в тебе?


                                  Не знам. Но днес сме толкова различни,
                                  сега е по-добре да се разминем,
                                  и в  друго време ний да се обичаме -
                                  със теб ако се срещнем след години.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е по-добре, понякога...
    !!!
  • Имаш прекрасни стихове...Лично на мен много ми харесват.Поздравления!
  • Не се страхувай Зоя, гмурни се и се изгуби!Поздравления, наистина ми харесва!
  • Сърцето ти прилича на икона - и който разбира от истинска поезия, нека истински да те благослови
  • В първия си стих грешиш времената, иначе си безумно страхотна в исказа. Благодаря ти, че на всеки от нас, който прочете това стихотворение подари една красота

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...