21 mar 2007, 12:01

След години

  Poesía
956 0 17
                                  Дали ако се срещнем след години,
                                  ще бъдеме един за друг готови,
                                  ще пари ли в сърцата онзи огън,
                                  от който като факли днес гориме?


                                  Ще можем ли без страх да се докоснем,
                                  че допирът мечтите ще погуби,
                                  и без задръжки сляпо да се гмурнем,
                                  във чувствата - сред тях да се изгубим?


                                  Ще можеш ли тогава да обичаш,
                                  и зимата, и лятото във мене,
                                  а аз дали най-после ще открия,
                                  различният от всички други в тебе?


                                  Не знам. Но днес сме толкова различни,
                                  сега е по-добре да се разминем,
                                  и в  друго време ний да се обичаме -
                                  със теб ако се срещнем след години.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е по-добре, понякога...
    !!!
  • Имаш прекрасни стихове...Лично на мен много ми харесват.Поздравления!
  • Не се страхувай Зоя, гмурни се и се изгуби!Поздравления, наистина ми харесва!
  • Сърцето ти прилича на икона - и който разбира от истинска поезия, нека истински да те благослови
  • В първия си стих грешиш времената, иначе си безумно страхотна в исказа. Благодаря ти, че на всеки от нас, който прочете това стихотворение подари една красота

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...