21 mar 2007, 12:01

След години

  Poesía
957 0 17
                                  Дали ако се срещнем след години,
                                  ще бъдеме един за друг готови,
                                  ще пари ли в сърцата онзи огън,
                                  от който като факли днес гориме?


                                  Ще можем ли без страх да се докоснем,
                                  че допирът мечтите ще погуби,
                                  и без задръжки сляпо да се гмурнем,
                                  във чувствата - сред тях да се изгубим?


                                  Ще можеш ли тогава да обичаш,
                                  и зимата, и лятото във мене,
                                  а аз дали най-после ще открия,
                                  различният от всички други в тебе?


                                  Не знам. Но днес сме толкова различни,
                                  сега е по-добре да се разминем,
                                  и в  друго време ний да се обичаме -
                                  със теб ако се срещнем след години.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е по-добре, понякога...
    !!!
  • Имаш прекрасни стихове...Лично на мен много ми харесват.Поздравления!
  • Не се страхувай Зоя, гмурни се и се изгуби!Поздравления, наистина ми харесва!
  • Сърцето ти прилича на икона - и който разбира от истинска поезия, нека истински да те благослови
  • В първия си стих грешиш времената, иначе си безумно страхотна в исказа. Благодаря ти, че на всеки от нас, който прочете това стихотворение подари една красота

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...