21 мар. 2007 г., 12:01

След години

953 0 17
                                  Дали ако се срещнем след години,
                                  ще бъдеме един за друг готови,
                                  ще пари ли в сърцата онзи огън,
                                  от който като факли днес гориме?


                                  Ще можем ли без страх да се докоснем,
                                  че допирът мечтите ще погуби,
                                  и без задръжки сляпо да се гмурнем,
                                  във чувствата - сред тях да се изгубим?


                                  Ще можеш ли тогава да обичаш,
                                  и зимата, и лятото във мене,
                                  а аз дали най-после ще открия,
                                  различният от всички други в тебе?


                                  Не знам. Но днес сме толкова различни,
                                  сега е по-добре да се разминем,
                                  и в  друго време ний да се обичаме -
                                  със теб ако се срещнем след години.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е по-добре, понякога...
    !!!
  • Имаш прекрасни стихове...Лично на мен много ми харесват.Поздравления!
  • Не се страхувай Зоя, гмурни се и се изгуби!Поздравления, наистина ми харесва!
  • Сърцето ти прилича на икона - и който разбира от истинска поезия, нека истински да те благослови
  • В първия си стих грешиш времената, иначе си безумно страхотна в исказа. Благодаря ти, че на всеки от нас, който прочете това стихотворение подари една красота

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...