20.03.2018 г., 9:02

След години

896 5 5

Запалих свещ,
запазих ти слова.
Знам късно е,
но нека ти ги кажа..
В годините на буца любовта
превърнах,апък болката в проказа.
Седни,изчакай!
Тъмно е,уви..
И в този мрак не ще узнае никой
за срещата на двете самоти,
намерили покой в случаен ручей.
Две думи ще ти кажа мили мой
и в сянката на сетните ми рими:
-Куршум си ми в сърцето,таен вой..
Не ми прекрачвай прага след години!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...