13.04.2010 г., 21:28

След години

820 0 4

 

Пак ще се срещнем след 10 години

там нейде сред държавните руини.

Сред погром и хаос огромен,

сред терора безконтролен.

 

После след 20 години

ще се запитаме въпрос -

щастието как ни подмина,

и Левски ли, кой пък е тоз?

 

След 30 години се виждаме

в бетонният български рай,

в море от отрови прииждащо,

на вълните му надписът: „Край!”

 

След 40 години, с коси посивели,

с очи от сълзите разядени,

ще се питаме как сме живели

на фалшиви идеали отдадени.

 

И въпреки нашта любов

към родината, земния рай,

ще я видим, потънала в гроб,

а на плочата надписа: „Край!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светозар Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А аз вярвам в бъдещето на България! Надеждата ми е във вас-младите!
  • Странно,че не получаваш коментари...Темата е наистина болезнена,но си мисля,че хората са загубили своята...човечност...и единственото,което правят след като прочетат нещо такова,е да затворят очи и просто да забравят.Подкрепям те на 100% !!!
  • Много благодаря, че го прочетохте. Досега не ми се е случвало толкова бързо да ми напишат коментар. Жалко, че самият стих е на такава тъжна тема.
  • Няма начало и край.
    Вчерашният ден е история.
    Утрешният ден е загадка.
    Днешният ден е подарък.
    Неизвестен автор

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...