Пак ще се срещнем след 10 години
там нейде сред държавните руини.
Сред погром и хаос огромен,
сред терора безконтролен.
После след 20 години
ще се запитаме въпрос -
щастието как ни подмина,
и Левски ли, кой пък е тоз?
След 30 години се виждаме
в бетонният български рай,
в море от отрови прииждащо,
на вълните му надписът: „Край!”
След 40 години, с коси посивели,
с очи от сълзите разядени,
ще се питаме как сме живели
на фалшиви идеали отдадени.
И въпреки нашта любов
към родината, земния рай,
ще я видим, потънала в гроб,
а на плочата надписа: „Край!”
© Светозар Петров Всички права запазени