13.04.2010 г., 21:28

След години

826 0 4

 

Пак ще се срещнем след 10 години

там нейде сред държавните руини.

Сред погром и хаос огромен,

сред терора безконтролен.

 

После след 20 години

ще се запитаме въпрос -

щастието как ни подмина,

и Левски ли, кой пък е тоз?

 

След 30 години се виждаме

в бетонният български рай,

в море от отрови прииждащо,

на вълните му надписът: „Край!”

 

След 40 години, с коси посивели,

с очи от сълзите разядени,

ще се питаме как сме живели

на фалшиви идеали отдадени.

 

И въпреки нашта любов

към родината, земния рай,

ще я видим, потънала в гроб,

а на плочата надписа: „Край!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светозар Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А аз вярвам в бъдещето на България! Надеждата ми е във вас-младите!
  • Странно,че не получаваш коментари...Темата е наистина болезнена,но си мисля,че хората са загубили своята...човечност...и единственото,което правят след като прочетат нещо такова,е да затворят очи и просто да забравят.Подкрепям те на 100% !!!
  • Много благодаря, че го прочетохте. Досега не ми се е случвало толкова бързо да ми напишат коментар. Жалко, че самият стих е на такава тъжна тема.
  • Няма начало и край.
    Вчерашният ден е история.
    Утрешният ден е загадка.
    Днешният ден е подарък.
    Неизвестен автор

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...