Apr 13, 2010, 9:28 PM

След години

  Poetry » Civic
824 0 4

 

Пак ще се срещнем след 10 години

там нейде сред държавните руини.

Сред погром и хаос огромен,

сред терора безконтролен.

 

После след 20 години

ще се запитаме въпрос -

щастието как ни подмина,

и Левски ли, кой пък е тоз?

 

След 30 години се виждаме

в бетонният български рай,

в море от отрови прииждащо,

на вълните му надписът: „Край!”

 

След 40 години, с коси посивели,

с очи от сълзите разядени,

ще се питаме как сме живели

на фалшиви идеали отдадени.

 

И въпреки нашта любов

към родината, земния рай,

ще я видим, потънала в гроб,

а на плочата надписа: „Край!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светозар Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • А аз вярвам в бъдещето на България! Надеждата ми е във вас-младите!
  • Странно,че не получаваш коментари...Темата е наистина болезнена,но си мисля,че хората са загубили своята...човечност...и единственото,което правят след като прочетат нещо такова,е да затворят очи и просто да забравят.Подкрепям те на 100% !!!
  • Много благодаря, че го прочетохте. Досега не ми се е случвало толкова бързо да ми напишат коментар. Жалко, че самият стих е на такава тъжна тема.
  • Няма начало и край.
    Вчерашният ден е история.
    Утрешният ден е загадка.
    Днешният ден е подарък.
    Неизвестен автор

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...