13 abr 2010, 21:28

След години

  Poesía » Civil
827 0 4

 

Пак ще се срещнем след 10 години

там нейде сред държавните руини.

Сред погром и хаос огромен,

сред терора безконтролен.

 

После след 20 години

ще се запитаме въпрос -

щастието как ни подмина,

и Левски ли, кой пък е тоз?

 

След 30 години се виждаме

в бетонният български рай,

в море от отрови прииждащо,

на вълните му надписът: „Край!”

 

След 40 години, с коси посивели,

с очи от сълзите разядени,

ще се питаме как сме живели

на фалшиви идеали отдадени.

 

И въпреки нашта любов

към родината, земния рай,

ще я видим, потънала в гроб,

а на плочата надписа: „Край!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светозар Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А аз вярвам в бъдещето на България! Надеждата ми е във вас-младите!
  • Странно,че не получаваш коментари...Темата е наистина болезнена,но си мисля,че хората са загубили своята...човечност...и единственото,което правят след като прочетат нещо такова,е да затворят очи и просто да забравят.Подкрепям те на 100% !!!
  • Много благодаря, че го прочетохте. Досега не ми се е случвало толкова бързо да ми напишат коментар. Жалко, че самият стих е на такава тъжна тема.
  • Няма начало и край.
    Вчерашният ден е история.
    Утрешният ден е загадка.
    Днешният ден е подарък.
    Неизвестен автор

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...