13 апр. 2010 г., 21:28

След години

829 0 4

 

Пак ще се срещнем след 10 години

там нейде сред държавните руини.

Сред погром и хаос огромен,

сред терора безконтролен.

 

После след 20 години

ще се запитаме въпрос -

щастието как ни подмина,

и Левски ли, кой пък е тоз?

 

След 30 години се виждаме

в бетонният български рай,

в море от отрови прииждащо,

на вълните му надписът: „Край!”

 

След 40 години, с коси посивели,

с очи от сълзите разядени,

ще се питаме как сме живели

на фалшиви идеали отдадени.

 

И въпреки нашта любов

към родината, земния рай,

ще я видим, потънала в гроб,

а на плочата надписа: „Край!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светозар Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А аз вярвам в бъдещето на България! Надеждата ми е във вас-младите!
  • Странно,че не получаваш коментари...Темата е наистина болезнена,но си мисля,че хората са загубили своята...човечност...и единственото,което правят след като прочетат нещо такова,е да затворят очи и просто да забравят.Подкрепям те на 100% !!!
  • Много благодаря, че го прочетохте. Досега не ми се е случвало толкова бързо да ми напишат коментар. Жалко, че самият стих е на такава тъжна тема.
  • Няма начало и край.
    Вчерашният ден е история.
    Утрешният ден е загадка.
    Днешният ден е подарък.
    Неизвестен автор

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...