Да избягаш от света понякога означава да избягаш от себе

               си...

Да няма време "след",

нито време "преди",

вечен е този сонет,

несъществуващи - нашите дни.

       С теб се гоним безкрайно

       в кръговрат от мечти

       и се надяваме тайно,

       че в света сме сами.

Ех, ако нямаше време "след",

нито време "преди",

не само в света,

в Космоса щяхме да бъдем сами.

       Да не зависим от нищо,

       да няма безкрайни условности,

       но сега е различно -

       в плен сме на време с ужасни склонности.

Когато бъдем свободни,

обещаваш, нали,

ще го заключим завинаги

в кръговрат от мечти.

       И няма да се интересуваме

       дали има "след" и "преди",

       достатъчно е, че съществуваме,

       че сме заедно и добри.