3.02.2016 г., 22:17 ч.  

След като замина 

  Поезия » Любовна, Бели стихове
670 0 6

4:53.

Вино. Цигара. Тишина.

Сама. Свободна.

Дърпайки никотина и отпивайки бавно от чашата

мисля.. Хубав ден беше.

Хубав уикенд. Топъл. Приятна компания.

Филми. Целувки. Прегръдки. Мили думи.

И в 3:02 всичко свърши.

Замина си и няма да се върне.

Никого не съдя. Не задържам.

Може би не ми е ден. Утре все още предстои.

Обаче виното гори по гърлото ми,

а с цигарата не ми олеква.

Тънките му устни и дългата брада повече ми отиваха.

Чувствах се добре да са по мен.

И да горя от тях.

От виното не се чувствам по-добре, само по-сама.

По-ненужна.

А той едва ли въобще ме помни.

Причинявам си болка, след болка.

За двата дни без самота.

Кога ще се сменят?

Нали уж щастието и тъгата се редуват.

Нима щастие два дни се равнява

с месеци на самота, тъга и мъка.

5:12.

Легнах си.

В леглото ми аромата му стои.

Чашата прибрах, в която устни бе допирал цяла сутрин.

И шишето с кока кола едва ли ще изхвърля.

Вехтошар съм.

Или мазохист.

Всичко, дето ми напомня разочарование го пазя дълго.

И го гледам всеки ден,

да ми напомня.

Времената се менят.

Щастието си отива.

Настъпва мрак.

5:14.

Щорите са спуснати за драматизъм.

Да се чувствам зле.

И когато светна лампата да видя всичко,

дето повече няма да бъде.

Днешното ми щастие си тръгна в 3:02.

И тогава мрака ме погълна.

© Саня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива проекция на силни чувства. Поздравления!
  • Благодаря ви
  • и аз пазя нещата да ми напомнят
    Супер си !
  • Слънцето пак ще изгрее ...
  • Благодаря ти Кой не го е преживял, обикновена вечер след раздяла...
    Поздрав!
  • Пропито е с чувства.. Определено усетих посланието ти - Изживявала съм го
    Благодаря за емоцията Поздрав!
Предложения
: ??:??