След като замина
4:53.
Вино. Цигара. Тишина.
Сама. Свободна.
Дърпайки никотина и отпивайки бавно от чашата
мисля.. Хубав ден беше.
Хубав уикенд. Топъл. Приятна компания.
Филми. Целувки. Прегръдки. Мили думи.
И в 3:02 всичко свърши.
Замина си и няма да се върне.
Никого не съдя. Не задържам.
Може би не ми е ден. Утре все още предстои.
Обаче виното гори по гърлото ми,
а с цигарата не ми олеква.
Тънките му устни и дългата брада повече ми отиваха.
Чувствах се добре да са по мен.
И да горя от тях.
От виното не се чувствам по-добре, само по-сама.
По-ненужна.
А той едва ли въобще ме помни.
Причинявам си болка, след болка.
За двата дни без самота.
Кога ще се сменят?
Нали уж щастието и тъгата се редуват.
Нима щастие два дни се равнява
с месеци на самота, тъга и мъка.
5:12.
Легнах си.
В леглото ми аромата му стои.
Чашата прибрах, в която устни бе допирал цяла сутрин.
И шишето с кока кола едва ли ще изхвърля.
Вехтошар съм.
Или мазохист.
Всичко, дето ми напомня разочарование го пазя дълго.
И го гледам всеки ден,
да ми напомня.
Времената се менят.
Щастието си отива.
Настъпва мрак.
5:14.
Щорите са спуснати за драматизъм.
Да се чувствам зле.
И когато светна лампата да видя всичко,
дето повече няма да бъде.
Днешното ми щастие си тръгна в 3:02.
И тогава мрака ме погълна.
© Саня Георгиева All rights reserved.
