След края на небето
Катеря се след края на небето,
огромно Нищо тежък меч кове
от вяра людска, думи пълни с цветни
илюзии, лъжи и грехове.
Попаднала си викам в мрачно дъно,
но го нарекох „Райчовият град“,
до слънцето понеже си отдъхнах
и чупнах си от него, гладна бях.
И стана чудо, малко по-навътре
съмнението в мен си пролича,
а злото, скрито в Бога, беше пътят,
но как сега да се разоблича…
… Събудих се!... Ега ти и кошмара.
Себепознанието – тежък знак.
Животът под петите взе да пари
и се кълне на час – ще идва пак!
От всичките дъги избрах си кръгла –
през нея да ме вижда най-добре!
И чаках за инструкции да тръгна,
а той без мен отишъл на море!
Набрах си за очите годжи бери –
не може да съм хем пък сляп и луд!
Какво да правя??! – Той да ме намери!
На челна стойка виждам „вери гуд“!
След края на небето… Аз ще слизам.
Какво ли прави, вижда ли ме, чака?!
Не е изправил кулата на Пиза…
На Мачу Пикчу съъъм… в царевичака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
