След лятото с харизаната риза
СЛЕД ЛЯТОТО С ХАРИЗАНАТА РИЗА
... дали защото лятната трева под залеза на хълма се оклюма,
и вятърът изсъска след това – покри ми пътя с есенната шума,
а подир него – в сънните гори, щурците ненадейно онемяха,
и лятото ми нейде се затри – едно печално друмниче без стряха,
преди да хлътне в глухия усой, надянах му последната си риза,
на мен бездруго всеки миг покой солено – и горчиво, ми излиза,
и аз си казвам карай да върви! – понеже няма кой да ми продума,
съм жив с надежда – в дългите треви да ме покрие есенната шума.
10 септемврий 2025 т.
гр. Варна, 19, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
