След лятото с харизаната риза
СЛЕД ЛЯТОТО С ХАРИЗАНАТА РИЗА
... дали защото лятната трева под залеза на хълма се оклюма,
и вятърът изсъска след това – покри ми пътя с есенната шума,
а подир него – в сънните гори, щурците ненадейно онемяха,
и лятото ми нейде се затри – едно печално друмниче без стряха,
преди да хлътне в глухия усой, надянах му последната си риза,
на мен бездруго всеки миг покой солено – и горчиво, ми излиза,
и аз си казвам карай да върви! – понеже няма кой да ми продума,
съм жив с надежда – в дългите треви да ме покрие есенната шума.
10 септемврий 2025 т.
гр. Варна, 19, 00 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
