След Мен
След години няма да ни има вече,
ще бъдем лист измачкан в стария тефтер.
И ако цял живот си бил играчка,
по собствен път не си поел.
Трудно е да бъдеш гениален,
всички да те помнят със добро.
Аз след мене ще оставя
поне едно зеленичко дърво.
Ще го засея някъде на завет,
да не го боли от бури и от студ.
За да не може някоя прищевка
да пререже корените му напук.
Ако мога още нещо да оставя,
ще бъде също живо и добро.
Ще бъде моето създание,
най-мило и любимо същество.
И докато мен ме има на земята,
всеки миг ще бдя над тях.
Когато стана непотребна, си отивам
спокойна, че след мен оставям тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
