След Мен
След години няма да ни има вече,
ще бъдем лист измачкан в стария тефтер.
И ако цял живот си бил играчка,
по собствен път не си поел.
Трудно е да бъдеш гениален,
всички да те помнят със добро.
Аз след мене ще оставя
поне едно зеленичко дърво.
Ще го засея някъде на завет,
да не го боли от бури и от студ.
За да не може някоя прищевка
да пререже корените му напук.
Ако мога още нещо да оставя,
ще бъде също живо и добро.
Ще бъде моето създание,
най-мило и любимо същество.
И докато мен ме има на земята,
всеки миг ще бдя над тях.
Когато стана непотребна, си отивам
спокойна, че след мен оставям тях.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
