11.01.2011 г., 20:49 ч.

След мен 

  Поезия
1275 0 14

След мен ще ти остане само вятър,

обърнато небе със водорасли,

море с звезди, вместо със рапани

и любовта ми, вече като братство.

И вместо дъжд, ще те засипва пясък,

който няма как да си зашепиш.

Това е времето - солен отрязък

от лудия живот през километри.

Какво са разстоянията, всъщност,

пред чувството не просто да си земен,

пред мисълта не просто да откъснеш

любов, с която после да живееш.

Да бъдеш нещо. Някой. Повече.

Представям си, че нищо не е тленно.

И нека, хайде, да се обзаложим,

че аз ще оцелея... Непременно

вземи си запиши, защото няма      

от мен да ти остане даже спомен.

 

Когато даваш - винаги забравят.

И само ако вземеш - ще те помнят.

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??