След мен
След мен ще ти остане само вятър,
обърнато небе със водорасли,
море с звезди, вместо със рапани
и любовта ми, вече като братство.
И вместо дъжд, ще те засипва пясък,
който няма как да си зашепиш.
Това е времето - солен отрязък
от лудия живот през километри.
Какво са разстоянията, всъщност,
пред чувството не просто да си земен,
пред мисълта не просто да откъснеш
любов, с която после да живееш.
Да бъдеш нещо. Някой. Повече.
Представям си, че нищо не е тленно.
И нека, хайде, да се обзаложим,
че аз ще оцелея... Непременно
вземи си запиши, защото няма
от мен да ти остане даже спомен.
Когато даваш - винаги забравят.
И само ако вземеш - ще те помнят.
© Ем All rights reserved.
