От мълния разпорени,
сбирали яда си,
дъжд изливат облаци.
Изплакват
трупаната тежест
Самота.
Дъжд.
След себе си оставя
отмита кал,
надеждата
за слънце
и дъга.
Брезата
трепка в очакване
с листа.
© Ласка Александрова Всички права запазени