След някой ден
А моят талисман остава вкъщи
и имам в джоба тихичка писалка,
денят си да опиша, ако смръщен
след накой ден започне януари.
Кокичето жадува да разтапя
от онзи сняг, затрупал дъх и вяра.
Дробя си, после чинно си похапвам,
поредната забъркана попара.
Не е била лъжичката ми сребърна,
но думи и очи не ръждавеят.
Дано от утре по-добър е с мене
подхвърления към небето жребий.
Сърцето има спирка и примирие,
което пази онзи луд палячо
с усмивката си, то се подразбира...
Поетите за глупости не плачат.
Не се боя, защото черновата
най-смелите мечти ще изпревари,
отваряйки за истини вратата,
след някой ден, щом дойде януари!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
