След някой ден
А моят талисман остава вкъщи
и имам в джоба тихичка писалка,
денят си да опиша, ако смръщен
след накой ден започне януари.
Кокичето жадува да разтапя
от онзи сняг, затрупал дъх и вяра.
Дробя си, после чинно си похапвам,
поредната забъркана попара.
Не е била лъжичката ми сребърна,
но думи и очи не ръждавеят.
Дано от утре по-добър е с мене
подхвърления към небето жребий.
Сърцето има спирка и примирие,
което пази онзи луд палячо
с усмивката си, то се подразбира...
Поетите за глупости не плачат.
Не се боя, защото черновата
най-смелите мечти ще изпревари,
отваряйки за истини вратата,
след някой ден, щом дойде януари!
