Marielli_De_Sing (Marielli De Sing)
46 24
15.05.2020 г., 12:25 ч.

След прилива на избледнелите блянове 

  Поезия » Друга
396 0 2

От теб насам вали

в подножието на душата ми -

нелеп,

разкъсан,

излишен дъжд,

носи ме в ръцете си обветрени,

проскърцва в черновата на нощите.

И се смалявам до капка небе.

И се смирявам до тебе,

защото какво е любовта,

освен ти самия –

замръкнало слънце,

което във дланта ми тупти.

 

 

Но аз изгубих капките си.

Реката ми се спотаи

и спря из неизживените камъши

на раздели и подялби на късчета сърца.

Едни тегоби и терзания имам за продан,

но никой не откликва

на среднощните ми призиви.

И дали ако погледна

с последните си сълзи към теб,

луната на чуждото щастие

няма внезапно да ме ослепи

с пречупената отразеност

на непознати шепоти и щения?

Винаги оставяй два пръста до ръба -

сърцето трябва да има нужда

от свободата никога да не поглежда назад...

 

© Marielli De Sing Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хаха. Само понякога ли?
  • "сърцето трябва да има нужда
    от свободата никога да не поглежда назад"... Намирам си понякога по нещо.
Предложения
: ??:??