15.06.2006 г., 23:10

След раздялата

1.9K 0 2
На добър час си казваме сега.
След раздялата си мислих, че
ще спре света, ще се срине всичко, но
се събудих от голямата лъжа.
Страдах, но не след дълго разбрах, че
така е трябвало да стане, че така е по-добре.
Трябва да се примиря!
Преродих се и се огледах - навън беше толкова цветно,
а аз бях престанала да виждам шареното.
Сега мечтая за новата любов, изгаряща,
която ще ме накара да разцъфтя.
Ще я срещна знам, но за сега е далече.
Как да я повикам?
Как да я помоля при мен да се спре?
Животът ме кара да чакам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мноооооооооого ги разбирате беееееееее ))))))))))))))))))Диде,не знаех,че си писателка,какеното
  • Хубавите неща са случайности Истинската любов ще доийде при теб тогава,когато най-малко я очакваш :о) Поздрав! /6/

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...