15.06.2006 г., 23:10 ч.
След раздялата
На добър час си казваме сега.
След раздялата си мислих, че
ще спре света, ще се срине всичко, но
се събудих от голямата лъжа.
Страдах, но не след дълго разбрах, че
така е трябвало да стане, че така е по-добре.
Трябва да се примиря!
Преродих се и се огледах - навън беше толкова цветно,
а аз бях престанала да виждам шареното.
Сега мечтая за новата любов, изгаряща,
която ще ме накара да разцъфтя.
Ще я срещна знам, но за сега е далече.
Как да я повикам?
Как да я помоля при мен да се спре?
Животът ме кара да чакам.
След раздялата си мислих, че
ще спре света, ще се срине всичко, но
се събудих от голямата лъжа.
Страдах, но не след дълго разбрах, че
така е трябвало да стане, че така е по-добре.
Трябва да се примиря!
Преродих се и се огледах - навън беше толкова цветно,
а аз бях престанала да виждам шареното.
Сега мечтая за новата любов, изгаряща,
която ще ме накара да разцъфтя.
Ще я срещна знам, но за сега е далече.
Как да я повикам?
Как да я помоля при мен да се спре?
Животът ме кара да чакам.
© Димитрина Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
мноооооооооого ги разбирате беееееееее
))))))))))))))))))Диде,не знаех,че си писателка,какеното -
Хубавите неща са случайности Истинската любов ще доийде при теб тогава,когато най-малко я очакваш :о) Поздрав! /6/
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
