11.08.2011 г., 13:18

След раздялата

597 1 0

Чувствата във себе си съм скрила,

от света сякаш съм се отделила.

Трудно преминава всяка нощ

и сълзи пронизват ме като със нож.

Мислите далече ме отвяват,

но единствено на тебе ми навяват.

Липсваш ми сега, както никога преди това,

но защо го сторих, аз не знам.

Как можах любовта ни да предам?!

Силна ли достатъчно не бях...

или изпитах силен страх!

Сега не ти е леко, знам,

но и аз изпитвам болка, гняв и срам.


Всичко връща ме при теб сега,

откакто нямам твоята ръка.

Мрази ме, дори със думи тежки наречи ме...

Това съм аз... една жена,

уплашила се някак си от любовта.

Имах теб, имах и всичко останало,

защото за мен ти бе целият свят.

Сега светът ме подминава,

с обърната глава ме наранява...

Всеки ред на тебе посвещавам,

знаейки, че прошката не заслужавам.

За болката, която причиних,

започнах аз да пиша този стих.

Нека ми напомня всеки ден

как прогоних човека, който бе до мен.

Сълзите нека се стичат,

серцето нека боли, да усетя болката,

която чувстваш и ти...

Единствено това си пожелавам,

защото искрено за всичко съжалявам.


Казвам ти: "Обичам те..."

и със сили сетни вдигам своята ръка,

мъчейки се да изтрия поредна пареща сълза...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ния Грозданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...