15.06.2007 г., 19:58

След редакция мой стар стих 5 (Нашият общ дом)

624 0 5
Задимен, опразнен дом -
на чувства до вчера посветен,
сам и наранен в света нов,
в ъгъла на злото бе захвърлен от теб.
В неговата основа беше светлина,
в стаите му гореше любовта ни,
от всеки ъгъл бе украсен с мечти,
защото ти беше сърцето в тялото ми човешко преди.
02.01.2003г
(Стар стих).

Нашият общ дом -
нашето общо минало - щастие...
Сега в какво се е превърнал той? -
В отломки след ужасен пожар...


Но не като този в сърцата,
които гореше преди...
Не, този пожар е наказание,
за нашата раздяла - помни!

В ъгъла на забравата - там, в твоето сърце,
го захвърли ти под "формата" на спомен...
В неговата основа беше светлина,
а в стаите му гореше любовта...

Той беше всичко най-красиво,
най-мечтано и обичано,
защото ти беше моето сърце,
моето тяло, сетива, очи... преди...!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...