След редакция мой стар стих 5 (Нашият общ дом)
Задимен, опразнен дом -
на чувства до вчера посветен,
сам и наранен в света нов,
в ъгъла на злото бе захвърлен от теб.
В неговата основа беше светлина,
в стаите му гореше любовта ни,
от всеки ъгъл бе украсен с мечти,
защото ти беше сърцето в тялото ми човешко преди.
02.01.2003г
(Стар стих).
Нашият общ дом -
нашето общо минало - щастие...
Сега в какво се е превърнал той? -
В отломки след ужасен пожар...
Но не като този в сърцата,
които гореше преди...
Не, този пожар е наказание,
за нашата раздяла - помни!
В ъгъла на забравата - там, в твоето сърце,
го захвърли ти под "формата" на спомен...
В неговата основа беше светлина,
а в стаите му гореше любовта...
Той беше всичко най-красиво,
най-мечтано и обичано,
защото ти беше моето сърце,
моето тяло, сетива, очи... преди...!!!
на чувства до вчера посветен,
сам и наранен в света нов,
в ъгъла на злото бе захвърлен от теб.
В неговата основа беше светлина,
в стаите му гореше любовта ни,
от всеки ъгъл бе украсен с мечти,
защото ти беше сърцето в тялото ми човешко преди.
02.01.2003г
(Стар стих).
Нашият общ дом -
нашето общо минало - щастие...
Сега в какво се е превърнал той? -
В отломки след ужасен пожар...
Но не като този в сърцата,
които гореше преди...
Не, този пожар е наказание,
за нашата раздяла - помни!
В ъгъла на забравата - там, в твоето сърце,
го захвърли ти под "формата" на спомен...
В неговата основа беше светлина,
а в стаите му гореше любовта...
Той беше всичко най-красиво,
най-мечтано и обичано,
защото ти беше моето сърце,
моето тяло, сетива, очи... преди...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
