След седем години
Страхуваш ли се - има защо,
ти много пъти ме прободе.
Страхуваш ли се - има за какво,
ти много пъти ме предаде.
Въпроси всяка нощ атакуват съзнанието ти,
а мислите ти стават твои врагове.
В себе си затворен търсиш отговори,
дали си ме загубил, или не.
Погледни отново към мен,
дори и след толкова години,
знам, очакваш студ и ледове
да стоят като стражи помежду ни.
Една усмивка тъй топла ще те приветства
и две протегнати ръце,
едно начало - спусната завеса,
ела, чуй как бие туй сърце.
И очите ми, спуснали есенния цвят,
нежността ще познаеш в тях
и отговор - да, с теб ще продължа
и в сълзи, и в смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Янева Всички права запазени
