Страхуваш ли се - има защо, 
ти много пъти ме прободе. 
Страхуваш ли се - има за какво,
ти много пъти ме предаде. 
Въпроси всяка нощ атакуват съзнанието ти, 
а мислите ти стават твои врагове.
В себе си затворен търсиш отговори, 
дали си ме загубил, или не. 
Погледни отново към мен,
дори и след толкова години, 
знам, очакваш студ и ледове 
да стоят като стражи помежду ни.
Една усмивка тъй топла ще те приветства 
и две протегнати ръце, 
едно начало - спусната завеса,
ела, чуй как бие туй сърце. 
И очите ми, спуснали есенния цвят, 
нежността ще познаеш в тях 
и отговор - да, с теб ще продължа
и в сълзи, и в смях.