След сто години
След сто години пак ще те обичам
и даже да съм прероден,
ще бъдеш моето момиче,
искрицата щом палиш в мен.
Дори да имам сто живота
и знаци сто... от сто съдби,
в отвъдното... и на земята
ще диря твоите очи.
Дори да чезнат и планети,
да гаснат в космоса звезди,
любов... едничка ще ни свети
във луднал свят от празноти.
И даже в нощи да надничам,
в градини сънни... да летя,
там влюбен вятър ще надтичам,
в къдриците ти щом заспя.
След сто години пак ще те обичам
и даже да съм прероден,
Аз... залезът ще съм ти личен,
Ти... изгревът ще си за мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
