След сто години
След сто години пак ще те обичам
и даже да съм прероден,
ще бъдеш моето момиче,
искрицата щом палиш в мен.
Дори да имам сто живота
и знаци сто... от сто съдби,
в отвъдното... и на земята
ще диря твоите очи.
Дори да чезнат и планети,
да гаснат в космоса звезди,
любов... едничка ще ни свети
във луднал свят от празноти.
И даже в нощи да надничам,
в градини сънни... да летя,
там влюбен вятър ще надтичам,
в къдриците ти щом заспя.
След сто години пак ще те обичам
и даже да съм прероден,
Аз... залезът ще съм ти личен,
Ти... изгревът ще си за мен!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
