milanoff (Ми Ки)
95 213
15.11.2009 г., 10:19 ч.

След сто по сто години 

  Поезия » Любовна
635 0 5

След сто по сто години
 

Не може да ми отнемеш,
тази нощ, до онази камина,
целувам те въпреки, че ме
нямаше цяла година.

Знам, че е несравним,
моят с твоя бял стих,
как трудно е да те имам,
затова съм така тих.

Но крещя, падайки долу,
-Ти лети, присвила очи,
от слънцето е, широкополо,
знаеш защо луната мълчи.

Нежна и невъзвратима,
жарка нощ, стари смокини,
аз те целувам любима,
след сто по сто години.

© Ми Ки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??