След сто по сто години
След сто по сто години
Не може да ми отнемеш,
тази нощ, до онази камина,
целувам те въпреки, че ме
нямаше цяла година.
Знам, че е несравним,
моят с твоя бял стих,
как трудно е да те имам,
затова съм така тих.
Но крещя, падайки долу,
-Ти лети, присвила очи,
от слънцето е, широкополо,
знаеш защо луната мълчи.
Нежна и невъзвратима,
жарка нощ, стари смокини,
аз те целувам любима,
след сто по сто години.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ми Ки Всички права запазени
