След сто по сто години
Не може да ми отнемеш,
тази нощ, до онази камина,
целувам те въпреки, че ме
нямаше цяла година.
Знам, че е несравним,
моят с твоя бял стих,
как трудно е да те имам,
затова съм така тих.
Но крещя, падайки долу,
-Ти лети, присвила очи,
от слънцето е, широкополо,
знаеш защо луната мълчи.
Нежна и невъзвратима,
жарка нощ, стари смокини,
аз те целувам любима,
след сто по сто години.
© Ми Ки All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
