15 nov 2009, 10:19

След сто по сто години 

  Poesía » De amor
624 0 5

След сто по сто години
 

Не може да ми отнемеш,
тази нощ, до онази камина,
целувам те въпреки, че ме
нямаше цяла година.

Знам, че е несравним,
моят с твоя бял стих,
как трудно е да те имам,
затова съм така тих.

Но крещя, падайки долу,
-Ти лети, присвила очи,
от слънцето е, широкополо,
знаеш защо луната мълчи.

Нежна и невъзвратима,
жарка нощ, стари смокини,
аз те целувам любима,
след сто по сто години.

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??