21.03.2015 г., 19:34

След св. Валентин (15.02)

467 0 0

В ранните часове
тази неделна сутрин
ставам аз мълчешком,
пълен с енергия.

 

Днес не е празник.
Но за нас ще бъде.
Хем като първата ни среща,
хем като нашия ден.

 

Пътувам, заспивам, събуждам се.
Явно вече пристигнах.
Студеният въздух тайничко ме гали,
но щом те видя, изчезва.

 

Прегръщам те аз силно
и те целувам със същата сила.
Нека хората ни погледнат. И какво?
Виждат двама, които се обичат.

 

Разхождаме се из широките улици
на този столичен град.
Решаваме да гледаме някой филм
и после отиваме за храна.

 

Отново вървим ей така ние.
Този път през едни книжарници.
А след това – към снежната покривка
на шумния градски парк.

 

И там, боже... Как те обичам,
и как времето си минава.
Искам да остана, но за жалост, не мога,
защото дългият път ме очаква.

 

Автобусът тръгва. Но преди да се кача,
целувам те аз безумно.
Като птичка оставих твоите устни
но обещавам ти, че ще се върна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Инецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...