След св. Валентин (15.02)

В ранните часове
тази неделна сутрин
ставам аз мълчешком,
пълен с енергия.

Днес не е празник.
Но за нас ще бъде.
Хем като първата ни среща,
хем като нашия ден.

Пътувам, заспивам, събуждам се.
Явно вече пристигнах.
Студеният въздух тайничко ме гали,
но щом те видя, изчезва.

Прегръщам те аз силно
и те целувам със същата сила.
Нека хората ни погледнат. И какво?
Виждат двама, които се обичат.

Разхождаме се из широките улици
на този столичен град.
Решаваме да гледаме някой филм
и после отиваме за храна.

Отново вървим ей така ние.
Този път през едни книжарници.
А след това – към снежната покривка
на шумния градски парк.

И там, боже... Как те обичам,
и как времето си минава.
Искам да остана, но за жалост, не мога,
защото дългият път ме очаква.

Автобусът тръгва. Но преди да се кача,
целувам те аз безумно.
Като птичка оставих твоите устни
но обещавам ти, че ще се върна.